Американските компании, които струват над 1 трилион долара, се увеличиха с още една. В началото на тази седмица, акциите на Tesla поскъпнаха с над 12% до цена от близо 1 025 долара за лот. Това се случи след като компанията за отдаване на коли под наем Hertz поръча рекордните 100 000 електромобила за целите на бизнеса си.
Това е най-голямата единична поръчка в историята на Tesla и най-сериозният ход към електрически коли, правен от компания за отдаване на автомобили под наем.
Дори изпълнителният директор Елън Мъск бе изненадан от рязкото поскъпване, което в крайна сметка изтласка пазарната капитализация на Tesla до 1.01 трилиона долара.
Всичко това увеличи личното състояние на Мъск до близо 289 млрд. долара, което е повече от оценката на петролна компания като ExxonMobil.
Инвеститорите също потриват доволно ръце. Индексите S&P 500 и Dow Jones постигнаха исторически връх в началото на тази седмица.
Но това, че компаниите на стойност над 1 трилион долара се увеличават не е задължително добра новина в дългосрочен план.
Петте компании в този елитен клуб са Apple, Microsoft, Alphabet (компанията майка на Google), Amazon и Tesla. Общата им стойност възлиза на 9.3 трилиона долара. Това е близо 23% от стойността на индекса S&P 500. Ако добавим и Facebook, чиято оценка достига близо 927 млрд. долара, то цифрата скача до 25%, пише CNN.
През януари тази година, Facebook, Apple, Amazon, Microsoft и Google представляваха 19% от стойността на S&P 500.
Това означава, че шепа компании имат прекалено високо влияние върху индекса, а оттам и на посоката, в която поемат финансовите пазари.
Във времена на възход, това може да не изглежда като голям проблем. Големите технологични компании (а сега и Tesla) записаха внушително поскъпване на акциите от 2020 година досега, което доказа, че този корпорации могат да печелят милиарди долари дори по време на пандемия.
Пазарът може да получи нов тласък още тази седмица, тъй като предстои обявяването на финансовите резултати на Alphabet, Apple, Amazon и Microsoft.
Технологичните акции обаче са особено чувствителни спрямо промени в лихвените нива – нещо, което централните банки обмислят като реакция на покачващата се инфлация.
Ако инвеститорите на Wall Street започнат да продават акции на Apple и Amazon, това може да доведе до значителни последствия.
Означава ли пазарната концентрация непременно пазарна сила? Отговорът на този въпрос ще диктува траекторията на пазара през идните години, особено на фона на намеренията на власите по света да приложат по-агресивен подход към големите технологични фирми, включително чрез потенциални антимонополни действия.
Докато Facebook се бори с изтичането на десетки хиляди вътрешни документи, които засилват призивите за по-строгa регулaция срещу гиганта, компанията се опитва да запази фокус.
Facebook обяви приходи от 29 млрд. долара за третото тримесечие на тази година, което е ръст от 35% на годишна база. Броят на потребителите на всички приложения на социалната мрежа (включително WhatsApp, Instagram и др.) расте с 12% на годишна база до близо 3.6 млрд. души.
Освен това компанията обяви, че дава зелена светлина за обратно изкупуване на акции за 50 млрд. долара – песен за ушите на акционерите.
Facebook иска инвеститорите да се концентрират върху бъдещите бизнес планове на компанията, вместо борбата на социалната мрежа с подвеждащата информация, езика на омразата, безопасността и прочее.
А какви са тези планове? Става дума за така нар. „метавселена”.
Компанията обяви в началото на тази седмица, че ще започне да отделя приходи за вложения в бизнеса наречен Facebook Reality Labs, който е фокусиран върху изграждането на "онлайн социални преживявания" на база обогатената и виртуална реалност.
Най-богатите 10% от американците притежават близо 90% от всички акции в САЩ
Facebook вижда това като бъдещето на интернет. Компанията планира да използва 10 млрд. долара от оперативната си печалба през тази година за да засили инвестициите.
„Ако сте в метавселената всеки ден, то тогава ще се нуждаете от дигитални дрехи, дигитални инструменти и различни изживявания”, каза Марк Зукърбърг пред анализатори. „Целта ни е метавселената да достигне 1 млрд. души и дигитална търговия за стотици милиарди долари всеки ден”, добавя той.
Wall Street и Саудитска Арабия
През 2018 година, представители на Wall Street отказаха да участват на инвестиционна конференция в Саудитска Арабия, като причината бе убийството на журналиста Джамал Кашоги.
Три години по-късно, финансистите вече нямат подобни скрупули, като чакат да разберат плановете на престолонаследника Мохамед бин Салман за реформа в икономиката на Саудитска Арабия.
Конференцията Future Investment Initiative, често наричана „Давос в пустинята”, започна през тази седмица.
Списъкът с гости включва изпълнителният директор на BlackRock Лари Финк, шефът на Goldman Sachs Дейвид Соломон, председателят на Blackstone Стивън Шварцман, изпълнителният директор на SoftBank Раджив Мисра и инвестиционния банкер Кен Мулис.
Големите международни банки бяха държани настрана по време на листването на държавната петролна компания Saudi Aramco през 2019 година. Но те очакват бъдещето, което може да им предложи изгодни сделки.
Публичният инвестиционен фонд (Public Investment Fund) на Саудитска Арабия разполага с активи под управление за над 400 млрд. долара, като планира да увеличи притежанията си до 1 трилион долара през 2025 година.
Суверенния фонд придоби дялове в Uber, Lucid Motors, а наскоро и в елитния английски футболен клуб Нюкасъл.
Обявлението относно климата на Aramco показва, че Мохамед бин Салман има сериозни намерения да откъсне икономиката на страната от петролната зависимост.
Компанията планира да стане въглеродно неутрална до 2050 година. Сметката обаче не включва въглеродните емисии, отделяни при изгаряне на суров петрол, като компанията не спира да увеличава производствения си капацитет.
